Постинг
13.06.2007 12:13 -
Да си сверим часовниците...
Китайците определят времето по очите на котката
Веднъж разхождайки се из покрайнините на Пекин разбрах че съм си забравил часовника и попитах едно дете колко е часът.
Малчуганът от Небесната Империя отначало се поколеба,но после размисли и отвърна:"Ей сега ще ви кажа".След няколко мига се завърна с едно доста едра котка в ръцете и гледайки я,както се казва право в очите рече уверено:"Няма още обяд"....и това било наистина така.
Когато се свеждам на хубавата Стефания,която е славата на своя пол,гордостта на сърцето ми и уханието на дъха ми,все едно денем или през нощта,на ярка светлина или в непрогледен мрак - в глъбините на божествените й очи аз винаги виждам,винаги ясно един дълъг,тържествен и безкраен като пространството час...без минути и без секунди,един неподвижен час,неотбелязан от никой часовник и на всичко отгоре лек като въздишка и бърз като мигване на окото.
И ако някой досадник дойде да ме безпокои,когато моя поглед се е спрял на този дивен часовник,ако някакъв зъл безжалостен генийй,някакъв демон ми каже:"Защо се взираш толкова внимателно?Какво търсиш в очите на това същество?Виждаш ли времето там прахоснико,безделнико смъртен?" аз ще отговоря без колебание:"Да виждам времето!Виждам Вечността!"
Не е ли,госпожо и този мадригал достоен за похвала,не е ли превзет и той като вас?Наистина аз изпитвам такова удоволствие,когато извезвам тази натруфена галантност,че не искам нищо от вас в замяна.
Веднъж разхождайки се из покрайнините на Пекин разбрах че съм си забравил часовника и попитах едно дете колко е часът.
Малчуганът от Небесната Империя отначало се поколеба,но после размисли и отвърна:"Ей сега ще ви кажа".След няколко мига се завърна с едно доста едра котка в ръцете и гледайки я,както се казва право в очите рече уверено:"Няма още обяд"....и това било наистина така.
Когато се свеждам на хубавата Стефания,която е славата на своя пол,гордостта на сърцето ми и уханието на дъха ми,все едно денем или през нощта,на ярка светлина или в непрогледен мрак - в глъбините на божествените й очи аз винаги виждам,винаги ясно един дълъг,тържествен и безкраен като пространството час...без минути и без секунди,един неподвижен час,неотбелязан от никой часовник и на всичко отгоре лек като въздишка и бърз като мигване на окото.
И ако някой досадник дойде да ме безпокои,когато моя поглед се е спрял на този дивен часовник,ако някакъв зъл безжалостен генийй,някакъв демон ми каже:"Защо се взираш толкова внимателно?Какво търсиш в очите на това същество?Виждаш ли времето там прахоснико,безделнико смъртен?" аз ще отговоря без колебание:"Да виждам времето!Виждам Вечността!"
Не е ли,госпожо и този мадригал достоен за похвала,не е ли превзет и той като вас?Наистина аз изпитвам такова удоволствие,когато извезвам тази натруфена галантност,че не искам нищо от вас в замяна.