Постинг
13.06.2007 12:13 -
Играчка
Когато излизате сутрин с твърдото намерение да се скитате по големите пътища,натъпчете джобовете си с дребни играчки...за по един лев,от рода на палячовците,които се разиграват с конец,ковачите биещи наковалня,пластмасовите рицари на кон,свирки и всевъзможни дрънкалки...и пред кръчмите,пред сенчестите дървета ги подарете на непознати бедни деца,които ви се изпречат на пътя.Ще видите как ще се разширят очите им от радост...отначало те няма да посмеят да ги вземат,не ще повярват на своето щастие.После бързо ще вкопчат пръсти в подаръка и ще избягат,както котките които отиват да изядат надалече от вас подхвърленото парче,защото знаят че не бива да се доверяваш на хората. Край пътя,зад решетката на просторен парк,сред който в далечината се белееше дивен замък залян от слънце,стоеше едно красиво и свежо дете,кокетно облечено като за излет.
Разкошът,безгрижието и богатския блясък на всяка крачка правят тези деца красиви,сякаш те са измесени от друго тесто,не като децата на беднотията
В тревата до него лежеше блестяща играчка,прелестна като своя собственик,лъсната и позлатена,облечена в пурпурна дреха и покрита с пера и мъниста.Но детето не поглеждаше своята любима играчка...ето какво го беше завладяло....
На пътя,от другата страна на решетката,между тръните и копривата,стоеше друго дете - мръсни,хилаво цялото осаждено,един от онези малки сополанковци,в които безпристрастното око би открило и красота,тъй като познавачът открива прекрасна картина под някакъв просташки лак,стига да успее да го очисти от ужасната смрад на нищетата.
През тази символична преграда,разделяща два свята - черния път и замъка - бедното дете показваше на богатото своята играчка,а то от своя страна жадно я разглеждаше като нещо невиждано и непознато.А тази играчка,която малкия мърльо дразнеше,подмяташе и разтърсваше,беше един жив плъх в телен капан.Родителите му,види се за икономия му бяха взели играчка от самия живот...
И двете деца се смееха братски едно срещу друго - с ЕДНАКВО бели зъби...
Разкошът,безгрижието и богатския блясък на всяка крачка правят тези деца красиви,сякаш те са измесени от друго тесто,не като децата на беднотията
В тревата до него лежеше блестяща играчка,прелестна като своя собственик,лъсната и позлатена,облечена в пурпурна дреха и покрита с пера и мъниста.Но детето не поглеждаше своята любима играчка...ето какво го беше завладяло....
На пътя,от другата страна на решетката,между тръните и копривата,стоеше друго дете - мръсни,хилаво цялото осаждено,един от онези малки сополанковци,в които безпристрастното око би открило и красота,тъй като познавачът открива прекрасна картина под някакъв просташки лак,стига да успее да го очисти от ужасната смрад на нищетата.
През тази символична преграда,разделяща два свята - черния път и замъка - бедното дете показваше на богатото своята играчка,а то от своя страна жадно я разглеждаше като нещо невиждано и непознато.А тази играчка,която малкия мърльо дразнеше,подмяташе и разтърсваше,беше един жив плъх в телен капан.Родителите му,види се за икономия му бяха взели играчка от самия живот...
И двете деца се смееха братски едно срещу друго - с ЕДНАКВО бели зъби...
