Постинг
13.06.2007 12:12 -
Такси...
Наскоро ми се случи следното...като слязох от автобуса в моя роден град, се запътих да си взема такси, защото определено не живея близо до автогарата. На пияцата, обаче, беше останала само една кола. Жигула. Първата ми мисъл беше, че това такси едва ли изкарва много пари, при такава конкуренция от западни коли... В по-малките градове има подобни таксита, и то не малко,я моя град обаче са рядкост. В София съм сигурен, че няма таксита жигули... Втората ми мисъл беше, да му погледна тарифата. И аз не знам защо... струваше ми се неестествена някак си самата кола, и от там автоматично ми се струваше, че и таксито няма да е като нормалните. Всъщност си беше съвсем обикновенно, и тарифата-също. Затова се качих. Шофьорът, който беше на такава възраст, че най вероятно сам бе купил жигулата като нова преди 20-тина години, се оказа много приятен човек. Тъй като бях натоварен доста, той дори ми помогна с чантата, като я премести така на задната седалка, че да има място и за мен. По-често ми се бе случвало, в западните коли, шофьорите да ме изгледат на кръв и да огледат чантата дали не е кална, след като реша най-нагло да я поставя на седалката им. Бе, шофьорът беше мил. Но не натрапчиво. Не се опита да започва ненужни разговори, например. Но на излизане също ми помогна. Та така... А колата, която в началото ми изглеждаше съмнителна, после ми се стори някак си уютна. Беше добре поддържана, но... годините си бяха казали думата, и на нагорнищата се движеше с големи усилия... Но беше уютна. Някак си сантиментална... И аз не мога да опиша защо ми хареса много повече от модерните западни автомобили...
Насоро пък ходих в София. Всъщност, направо се отвратих от нея, тъй като прекарах няколко дена в предградията, и такава мизерия и мръсотия отдавна не бях виждал. Но друго ми беше на ума - че там също се возих в някакво такси. Както може би се сещате, и колата, и шофьорът бяха в силен контраст с описаното по-горе. Но тях няма да ги описвам. Те бяха нормални за обстановката, връзваха се с всичко останало. Много странно... Постоянно имах чувството, че хората в София правят всичко машинално, и без абсолютно никакъв интерес към човека, когото обслужват, с неприкрита досада. Една продавачка дори ме изгледа на кръв като и казах "приятен ден" на излизане...
Та не знам какво точно исках да кажа... Може би просто, че явно има някаква връзка между модерния начин на живот (ако можем да го наречем така този в София) заедно с модерните коли и дружелюбието на хората...
А може би няма, а аз просто си измислям всичко...
Насоро пък ходих в София. Всъщност, направо се отвратих от нея, тъй като прекарах няколко дена в предградията, и такава мизерия и мръсотия отдавна не бях виждал. Но друго ми беше на ума - че там също се возих в някакво такси. Както може би се сещате, и колата, и шофьорът бяха в силен контраст с описаното по-горе. Но тях няма да ги описвам. Те бяха нормални за обстановката, връзваха се с всичко останало. Много странно... Постоянно имах чувството, че хората в София правят всичко машинално, и без абсолютно никакъв интерес към човека, когото обслужват, с неприкрита досада. Една продавачка дори ме изгледа на кръв като и казах "приятен ден" на излизане...
Та не знам какво точно исках да кажа... Може би просто, че явно има някаква връзка между модерния начин на живот (ако можем да го наречем така този в София) заедно с модерните коли и дружелюбието на хората...
А може би няма, а аз просто си измислям всичко...
Няма коментари
