Гледали ли сте филм,който ви кара да плачете и да се смеете едновремено?Чели ли сте книга,която помните дълго дълго,след като сте затворили последната страница?Сега ще ви разкажа една истинска история,за две истински личности,едни от малкото такива в този фалшив и излъскан свят.....
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
                                                               -1-
Лятото е сезона,в който всичко се радва на слънчевите лъчи,всеки цъфти и е щастлив,хората се обичат и се кълнат във вечна Любов,че нищо няма да ги раздели и разни подобни глупости.За някои обаче лятото е просто един досаден сезон,през него трябва да се потиш по-обилно отколкото през есента и заради това не виждаха нищо специално в него.Един от тези недоволни мърморковц беше изпънал хавлията си в края на плажа,далеч от хорските погледи и лежеше събирайки тен,сигурно за да може като се прибере в родното кътче да се изфука с него пред приятели и роднини.Сложил неизменно тъмните очила,сигурно самите те отражение на душата му,той гледаше към морето и си мислеше дали сега да влезне,или утре.Студена ли ще е водата и колко ли медузи ще срещне по пътя си докато се носи по вълните.
- Извинете има ли едно свободно местенце тук,навсякъде е такава дандания,а аз имам нужда от тишина - стресна го един женски глас
- Аамиии да заповядайте,където ви е удобно плажа не е ничия собственост.
- О благодаря ви,много сте мил!
- Пфффф - изрече на глас мислите си непознатия,като се сконфузи от това,че не успя да ги запази в себе си.
- Пуф-паф май ще пътувате скоро - усмихна се непознатата
- Вижте какво млада госпожице,намерихте си място,но айде моля ви се не си търсете и събеседник,защото тук определено няма такъв!
- О ама вие все пак не сте толкова мил?
- Не аз изобщо не съм мил!Аз дори съм лош и мразя някой да ми казва че съм мил,добър и разни подобни неща!Заради това казах "пффф" ако не сте разбрали!
- Супер аз обичам лошите момчета.
- Абе я вземи да млъкнеш,че вече наистина ме дразниш.
- Хихихи ама вие наистина искренно ме забавлявате,държите се като дете.
- И без това стана късно,айде малко да ви освободя место за вашата голяма душа камбана.Лек ден ви желая и си намерете събеседник,защото май не обичате да сте сама....като всики жени по това време на сезона!
- Ти си един грубиян!
- Е ти нали такива ги харесваше?
- Остани тогава!
- Остани си сама - каза непознатия и се демонстративно направи на един куп дрехите си,събра ги на вързоп в хавлията и тръгна преди да облече каквото и да било.
Пффф,помисли си на свой ред момичето,мъже...нарцисти...дори и не ме удостои с поглед.А този непознатия,защо така я ядоса?Тя беше много усмихнато и весело момиче...колко беше груб и невъзпитан.С една дума МУХЛЬО си помисли и пак се разсмя.
На другия ден непознатия вече беше забравил за тази случка и свиркай си любимо рок парче вървеше към неговото запазено местенце в този претъкан плаж.
- Ама вие пак сте тук,каква е тази наглост!
- О я стига нали сам казахте,че плажа не е на никой.
- Като не е на никой не означава,че трябва да спите тук,за да сте първа на МОЕТО място!
- Ако сте решили пак да ме разсмивате ще съм много доволна,но да не си подвиете опашката като вчера и да избягате
- Хахаха аз ли съм избягал?Оставих ви да се наслаждавате на това колко сте духовита просто.
- Нека не се караме,като искате да не си говорим така ще направим,и без това ми е писнало от разни измислени мъжленца,защо мислите че търся по-уединено местенце?
- Добре де,бях груб вчера извинете ме,съгласен съм с вас...ще мълчим.
- А вие защо сте избрали това место,виждам че май само тук идвате?
- Ами...заслушайте се...какво чувате?
- Момент!Чувам чайки,чувам морето,чувам детски викове...
- Я не ми се прави на романтична!Чуй пак!
- Чувам..музика?
- Да точно музика!Вижте онова заведение - непознатия посочи мястото откъдето идваше - там има един джубокс,който донесох от моя град.Аз съм го правил по поръчка беше и вътре има точно 4999 песни.Обичам да ги слушам...
- Знам какво е vbox,ама джубокс за мен е нова дума,ще ми обясните ли?
- Хахаха ама вие на колко години сте?
- О я стига,млъкнете вече!
- С най-голямо удоволствие,дори мисля че вие точно това заслужавате - усмихна се мъжа и легна доволен на хавлията.
Момичето му обърна гръб - нещо от което удоволствието му се удвои.Сега като си свали очилата можеше да я разгледа в гръб.
- Знаете ли,че имате дълга черна коса,като в онази песен на Клиф Ричар - Дяволска жена тя ми е една от любимите.
- Сега вие ли се правите на романтичен?Самотен ли си какво,компанийка си търсим,дружинка за вечерта?Ако искате мога да ви заема пари,мисля че до вашето заведение вечерта пърхат жрици на любовта.
- Вас май само такива мисли ви се въртят в главата?
- Мислите,които ми се въртят в главата нямат нищо общо с вас!
- Нямате си на идея колко ме радва това!
- Винаги ли сте толкова груб и заядлив?
- Не винаги,днес по изключение и само за вас съм такъв.
- И вие си нямате на идея колко ме трогват тези думи,а още повече това,че само с мен сте истински - каза жената и се разсмя с глас
- Добре,добре...няма да се надприказвам с вас,вие жените сте царе на празните приказки.
- Който го е страх от мечки да не ходи в гората!
- Не ми приличате много на мечка.
- Прав сте,аз съм вълчица.
- Значи вие виехте вчера цяла вечер от съседната стая на хотела,голям маратон направихте.
- Виж какво млади господине,аз си живея тук,родена съм тук и не вия по хотелските стаи.Това че вие сте отседнали в бардак изобщо не ме интересува и не го споменавайте повече!
- Офф ама вие сте по-груба и от мен.
- Каквото почукало драги,каквото почукало!
- Ето че пак опряхме до чукане - подсмихна се мъжа
- Ами то като има един мъж,да тълкува думите мимвинаги само до едно опираме.
- Но и вие гледам,че не се дърпате особено.
- Нужно ли е да го правя?Като се дърпам това ги нахъсва още повече.
- Е мъжете харесват и сговорчиви жени като вас.
- Ако кажете още една такава дума такъв шамар ще ви отлепя,че свят ще ви се завие.
- И садо мазо харесват мъжете....
Заканата беше изпълнена с такава сила,че непознатия нямаше време да реагира.Шамара попадна точно там където не трябваше - в носа му!Тя го удари с разтворена длан и от него шурна кръв.Той се стъписа,защото не очакваше това мило и крехко момиче да притежава такава решителност и физическа мощ.Видя кръвта му,но не му обърна внимание...нещо,което го озадачи отново.Всяка една жена би подскочила и най-вероятно би го избърсала с някоя от кърпичките,които всички госпожички носят в дамската си чанта.Тази обаче го погледна с презрение и се обърна пак,като спокойно продължи да чете книжката си.Избърса си сам кръвта и млъкна,не от страх а от обида.
- И не си мислете,че това е първия нос,който разбивам!Ако искате мога да го направя пак още сега,знаете вече как да ме предизвикате!
- А ти няма ли да ми се извиниш поне?
- Нужно ли е да го правя?
- Разбира се,че е нужно!
- Извинявайте тогава.
- Е не беше нужно...
Момичето се обърна,погледите им се срещанаха и изпаднаха в неистов смях,който продължи сигурно 5 минути.
- Стига сте се заливали от смях,защото кръвоносните ви съдове се изпълват с кръв и може пак да текне.
- Е нека текне този път без ваша помощ.
- Как без моя,аз обичам да помагам на хората.
- Да вие сте толкова добра душа,същинска самарянка.
- Всъщност аз не съм вие а Елена,приятно ми е
- И на мен ми е приятно Елена,аз съм Вие.
- Млади господине хумора ви на моменти е доста дебелашки.
- За сметка на това аз самия съм строен като топола
- И умен като дърво...
- А вие удряте като Майк Тайсън.
- Ама ти и с него ли си се заяждал?
- Нали виждате,че обичам да се заяждам с жени.
- Щом искате да пострадате продължете да го правите
- Хаха ама вие наистина ме радвате!
- Както и вие мен,освен това отдавна си търсех боксова круша.
- Да отидем до заведението,за да чуете моята музика?
- С най-голямо удоволствие!
Събраха си вещите и последваха музиката,която се носеше от джубокса,който той беше направил със своите две ръце.Като стигнаха седнаха на единствената свободна маса и замълчаха.
- Вие май само на плажа сте общителен господин Вие?
- Тихо,тихо...това е моята песен!
- И пеете,впечатлена съм!
- Замълчи момиче!
- Нали знаете,че сега след като го казахте шанса да го направя е нулев?
- Охх ето заради това не обичам жени.
- А какво обичате?
- Това ще кажа само на келнера като дойде.
- Хубав текст има тази песен..." Не, не се влюбвай, в очите твои виждам
тъга, печал и обич, горчивите сълзи..."
- Запомнете го...
- Няма нужда да го правя,аз досега не съм се влюбвала никога.
- Но и никога не е късно...
- Късно е драги,късно е.Мислите ли,че ако можех да обичам толкова години нямаше да го изпитам с някой?
- А много ли опитвахте?
- Ами всъщност само веднъж.
- Хм...защо ли немога да ви повярвам?
- Айде да не говорим за това,песента наистина е хубава.
- Да,прекрасна е.Всички песни в този джубокс са прекрасни.Виждате ли онзи сандък,който свети с разни светлини?
- Това някакъв флипер обърнат нагоре ли е?
- Джубокса пиле,джубокса.
- Не ме наричай пиле - първо!И второ - да виждала съм джубокс представете си!
- Немога да си го представя.
- Чудя се след като имам такъв ненормален начин на общуване,защо седим на една маса?
- Кажете ми нещо нормално в днешно време.
- Нормално е да седите и да ме сваляте например.
- Момиче...не се влюбвай..
- Хахаха ама вие се взимате много насериозно?
- Мога да бъда и сериозен понякога.
- Я да видя
- Насила не става,а и по-добре да не съм сериозен с вас.
- А защо не?
- Защото лятото е кратко,аз ще си тръгна и...
- "И" какво?
- И нищо...
- Е пак е нещо.
- Момиче нищото е нищо,колкото да ти се иска нещо няма да стане.Ти не познаваш нищото...
- Съжалявам,че не съм толкова философски насочена към живота като вас и моята просто устроена натура,не намира особен смисъл в локумите,които разтягате.
- Ако не ми бяхте казали,че сте имали един опит досега бих ви препоръчал да поразтягате с някой пружината на леглото си.
- Вече ми вярвате?
- Не аз няма да ви се доверя,поне не днес.
- И защо?
- Защото имате хубава коса.
- А вие нямате особено коса като гледам
- И да имам тя би била радост за чуждите очи,не и за моите,затова предпочитам да гледам хорските коси.
- О бройкаджия?Знаех си,аз че романтиката ви е до полунощ.
- Искате ли да проверим?
- Айде няма нужда,ако ми се иска сама ще ви кажа.
- Нямах това предвид...искате ли да посрещнем изгрева?
- Кой изгрев,тази вечер,какво сега?
- Виждате ми се объркана момиче,днес е края на месеца,утре е първи юли.Някой хора пътуват стотици километри,за да посрещнат Джулай Морнинг.
- Не съм посрещала досега никакъв изгрев,още по-малко този уж специален Джулай.
- Аз така или иначе ще го посрещна,ако искате елате.Няма нужда да ви каня сама знаете мястото.
- Но аз незнам името ви...
- А аз пък не ви познавам.
- Искате ли да ме опознаете?
- Абсурд!Това е последното нещо,което искам.
- А какво искате от мен тогава!?
- Какво искате вие от самата себе си?Ако идвате донесете и малко бира.
- Всъщност аз трябва да тръгвам,имам ужасно много работа днес.
- Съжалявам ако съм те объркал нещо
- Така по ми харесва
- Кое?
- Да ми говориш на ТИ,а като се престрашиш можеш да ми викаш и по име.Стига да не си забравил то е Елена
- Хелен...харесва ми.
- След като ви харесва....ще дойда!
- Аз пък ще те чакам.
- Разбрахме се,дайте да стиснем ръце и да скрепим сделката
- Не ми харесват сделките,все се търси изгода в тях,ние просто ще посрещнем един обикновен изгрев
- Незнам защо,но имам усещането,че този изгрев ще е необикновен
- Избийте си го от главата това усещане,и ако неможете по-добре не идвайте!За мен ще е обикновен!
- За теб да,за мен...може би.И не ми казвай какво да мисля и да говоря драги,носа ти все още не е зарастнал.
- Успяхте да ме уплашите,можете да си тръгнете преди да съм се изпуснал в гащите.
- Не го правете пред мен,защото мразя пикльовци.
- Айде пак се почна...
- Не свърши се,чао господин Вие идвам с бирата след полунощ.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
                                                           -2-
- Забравих бирата...
- Аз всъщност не пия.
- Но аз пия!
- Морето е близко..
- А ти си далеч.
- Сигурна ли си,че не си пила нещо?
- Опиянена съм,но не и пияна.
- Косата ви е хубава и нощем.
- Незнам...никой досега не ми го е казвал.Виждали са съвсем други неща в мен.
- Е те и другите ви неща са хубави,нормално е да ги харесват.
- А вие защо не ги харесвате?
- Не съм казал такова нещо!
- Какво харесвате?
- Харесвам проза.
- Забелязах....питах какво харесвате в мен
- Във вас ли?Нищо не харесвам!
- Сигурен ли сте?
- Абсолютно!
Момичето се приближи по-близко до него стигна на един дъх разстояние и се спря.
- Вижте ме по-отблизо,какво наистина ли нищо не харесвате.
-Аз...аз...наистина...съвсем нищо...ама нищичко!
- Погледнете моля ви се,или ще се наложи да се приближа по-близо...и по-близо.Ще дойде момент,в който няма накъде повече да се приближавам.
- Притиснете се тогава в мен!И без това ми е студено...от дълги години!Елате ще посрещнем изгрева и после няма да се видим повече.
- Отивате ли някъде?
- Не,но ако се наложи ще отида.
- И къде ще отидете?
- Ще се махна от тук!
- От тук или от мен?
- От вас разбира се!
- Защо ще го правите?
- Защото ще ви нараня...жестоко.А вие не трябва да страдате.
- Глупак!
- От големите при това....
- Не ти не си глупак,ти си тъп безмозъчен червей,глист!
- Обиждайте ме...думите се удрят в мен и падат...
- Все пак някои май достигнаха там,където трябваше - усмихна се девойката.
- Там "където трябваше" отдавна няма нищо.
- Интересно наистина...вие ще сте феномен за медицината,как живеете без този орган?
- Точно там е работата,че не живея.
- Голям си депресант.
- Ето тук вече сбъркахте,аз съм най-позитивния човек,който познавате.
- Аз не познавам никой...само вас.
- И себе си.
- Не и мен не познавам.
- Ами опознайте се
- Не искам!Опознайте ме вие.
- Много бих искал...но няма.
- Тогава ще ви прегърна!
- Не го правете наистина.
- Искаш ли да ти разбия носа?
- Предпочитам да ми разбиете 100 пъти носа,вместо да ме прегърнете.
- Мерси,че ми казахте...обичам да мъча хората.Ще ви прегърна.
- Всъщност аз ще го направя.
- Май никой няма да прегръща никой,само си говорим.
- Ние вече се прегърнахме...още днес докато слушахме онова парче.
- Прав сте...
- И за текста ме послушайте
- А ако е късно?
- Тогава ще ви оставя сама да посрещнете изгрева.
- Ти няма да ме оставиш.
- Не,но мога да те изгоня!
- Направи го!!!
- Не ми викай...прегърни ме
- Това няма да направя никога!
- Кое да викате ли?
- Не да ви прегърна,ти си лош.
- Нима сама не казахте,че си падате по лоши момчета.
- Излъгала съм.Падам си по добри момченца,които се правят на лоши...много са ми забавни.
- Забавлявайте се тогава.
- Немога,не ми е смешно
- Да...това отдавна не е игра.
- Усещаш ли го?
- Усетих го още първия ден.
- Затова ли избяга?
- Не разбира се,ядосахте ме.
- Ама вие си го търсихте!
- А аз ядосвам ли ви?
- Не в мен има само светли чувства.
- Значи не са толкова светли.
- Какво имаш предвид?
- Ако обичаш някой трябва и да го мразиш.
- Че кой ти е казал,че те обичам?
- Говоря по принцип,ако изпитваш светли чувства,трябва да изпитваш и по-свирепи.
- Да ви имам логиката!
- По-добре да я нямате,защото ще станете прекалено умна.
- Мислите ли че може повече от това да поумнея?
- Винаги може още.
- Значи можете и да ме стиснете по-силно?
- Мога...но не бива.
- Студено ми е...
- Да запаля огън?
- Не просто ме обгърни с цялото си тяло,и без това утре ще те няма.
- Намирам,че доста си приличаме с вас.
- Не е вярно,вие нямате коса!
- Имах предвид,че душите ни са едни и същи.
- Сродни души?
- Не използвайте тази дума...тя е за друг случай.
- За мен този случай е специален.
- А за мен...уфф няма значение
- И за вас...и за вас.Престанете да се правите на  коравосърдечен,както казахте си приличаме.
- Точно това е иронията на Съдбата
- Кое?
- Песен 2042 от джубокса...
- Коя е тя изпейте ми я....моля ви се,никой ме ми е пял песен.
- Майка ви неможе да не е пяла като сте била малка.
- Оххх защо те избива все на простащина?Кажете ми за песента...моля.
- Стефан Данаилов - Моето мъжко момиче.
- И?
- " Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност."
- Майната ти!
- Това пък защо?
- Защото си жесток!
- Аз ви предупредих Хелен...казах ви.
- Прегърни ме тогава още по-силно.
- Това е достатъчно.
- Защо ми изпозвате думата "момиче" нима изглеждам толкова малка?
- Ами не...аз всъщност винаги съм искал да отговоря на нечии "защо"-та по един начин - Защото си моето момиче.
- Това не го разбрах.
- Например като ми кажат "Защо да идвам с теб" или "Защо не се разкараш",аз ще отвърна - Защото си моето момиче.
- Аха пак го раздаваме романтичен.
- Тук няма романтика...само една детска мечта.
- Вие наистина мислите обаче,че съм дете.
- И аз съм дете ако това ви успокоява.
- Вие определено не сте дете.
- И вие...поне външно не ви личи.
- Защо мислите,че сте дете?
- Защото обичам по детски...чисто,неопетнено и истински.
- Ние наистина си приличаме...
- Не казвайте нито дума повече!
- Няма...ще те целуна.
- Направи го ВЕДНАГА преди да е изгряло слъцнето и да си тръгна.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
                                                -3-
Оставаха още 5 минути и влака щеше да отпътува,затова непознатия се качи на влака.Сам не вярваше,че ще дойде да го изпрати Хелен,но чакаше...от глупост или друго чувство.
- Ей,ей еййййй.Глупак върни се!Мухльо остани!
- Не викай така има хора!
- Не ме интересуват...остани моля ти се.Искам те остани,остани завинаги...остани при мен!
- Не си заслужава да се молиш за такива неща.
- Аз съм се молила за много неща,но само това си заслужава.Искаш ли да ти падна на колене?
- Ох стига с това театро...тръгвам си и точка!
- Мразя те!МРАЗЯ ТЕ!!!
- Това е добре,значи все пак можеш да обичаш!
- Не немога да обичам...мога да те мразя!Ненавиждам те животно,идиот безчувствен!
- Не плачи моето момиче..не плачи
- Моето момиче ли ме нарече?
- Уфф май да...без да искам...видя ли какво стана сега?
- Да видях...аз съм твоето момиче.
- Не...няма да мога да викам на никоя друга "моето момиче"...а това ми беше детската мечта!
- Искам само на мен да казваш така.
- А ти ще се обръщаш ли към мен с "моето момче"?
- И не само това...много повече!
- Чудесно.Тази вечер като се прибера у нас и легна в пустото легло,ще си мисля за теб...моето момиче.
- Животно...нямам сили,всичко изплаках...сълзи нямам...а ти си оставаш същото животно...мразя те...как те мразя...ох Господи,ще ти разбия носа на мига!
- Разбий ме.убий ме...заслужавам го...влака тръгва.Обърни се и по най-бързия начин си тръгни,мразя сбогуванията.
- А аз не...мразя само това сбогуване...
- Чао момиче...и си намери нещо,да знаеш че най-лесно се лекува стара любов с нова.
- Ще те убия животно,не ми говори така!
- Чао...
- Глупак,глупак,глупак...от големите - си повтаряше тихо неговото момиче докато влака тръгваше.Дори и номера му незнам...глупак,глупак...сълзите замъгляваха погледа й.Глупак...от големите...от най-големите и кръгли,които се търкалят по наклонената линия на глупостта.Влака вече бе излезнал от пирона и наду свирката си.В този момент тя усети как една част от нея беше останала в този влак...най-важната част от тялото й.Краката й се подкосиха и седна на паважа,и зарида като детенце.Как го мразя,о Господи как го мразя...но няма да плача,за този глупак,той не заслужава и сълза...ей сега след малко ще спра...а след 2-3 седмици няма да го помня вече.Избърса си сълзите,изправи погледа си и се опита да стане...неможа.Краката й се подкосиха за втори път.От другата страна на перона седеше той на куфара си и я гледаше тъжно....
- Няма ли да ме прегърне моето момиче?
- Твоето момиче неможе да стане,ела при него,за да ти разбие носа,защото ти е много много ядосано.
- Е...в крайна сметка реших,че след като можеш да ме мразиш може би и ще можеш да ме обичаш един ден.
- Неможеш да мразиш някой,ако преди това истински си го обичал.
- Това в кой лексикон го прочете детенце?
- Ела....ела не ми говори повече...ела при мен.
- Идвам...и да знаеш,че няма да си тръгна.
- И аз няма да си тръгна,нали повече няма да ме гониш?
- Моето момиче...като ти казвам ТРЪГНИ си,ти си длъжна да чуеш как всичко в мен вика ОСТАНИ!
- Ти си животно...
- О да...след полунощ ставам животно..
- Аз обичам животните,те са по-добри от хората.
- Да отидем...да отидем да посрещнем изгрева.
- Тръгваме...ще посрещнем много изгреви.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------

умопомрачителен - както винаги :)

Много си талантлив, пиши със сърцето си без да спираш.

Всъщност всичко опира до муза,а това специално е написано,за да знаете че има любов...и да не губите надежда,ако не сте я срещнали още :ППП